Две бебета си говорят в корема на бременна жена.

Бебе 1: Вярваш ли в живота след раждането?

Бебе 2: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.

Бебе1: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?

Бебе2: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.

Бебе1: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса.

Бебе2: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.

Бебе1: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.

Бебе2: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.

Бебе1: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?

Бебе2: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.

Бебе1: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.

Бебе2: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?
(нагло откраднато от МАЯ ИЛИЕВА-чак ме е срам...) 

Направо не знам как никой още не е коментирал! Много ми хареса - благодарности на теб за поста и поздрави на Мая Илиева за супер идеята! :)

strahotno e...blagodarq ti

Радвам се,че ви е харесало-на мен също МНОГО!!!Относно идеята-предполагам,че и Мая го е копнала нейде из нета!Толкова ми хареса,че реших да го споделя и с вас! ;)

Много е хубаво.Прилича на спор между атеист и вярващ :)

Aха!Това е идеята!И показва,колко абсурдни са тези спорове!Всъщност "Мама"обича и двете бебета,грижи се и за двете и един ден и двете ще знаят,че я има!Сладко е!

Ще знаят,след като се родят...или поне едното ще знае със сигурност ,а другото ще трябва да преобърне възгледите си :).
Съгласен съм за абсурдността на подобен род спорове :).

Отдавна не бях чел нещо подобно - силно е!!!:-)

Не знам кой е авторът, но преди няколко месеца някой ми го пусна като коментар. Поздрави!
http://veselaj.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/02/27/ne-znam-dali-neshtata-stoiat-tochno-taka-no-biha-mogli.297053

Много ми хареса. Аз съм на страната на бебе 2.

:)И аз съм на негова страна!

казано - вицът е доста стар, но си го развила чудесно
Поздрав

О,не съм го развила аз.но се радвам,че ти харесва! ;)