Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01 22:20 - ЗИМНИ ВЕЧЕРИ
Автор: goby3 Категория: Други   
Прочетен: 4438 Коментари: 16 Гласове:
36

Последна промяна: 02.02 22:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 / Христо Смирненски /

Като черна гробница и тая вечер

пуст и мрачен е градът;

тъпо стъпките отекват надалече

и в тъмата се топят.

 

Глъхнат оградите, зловещо гледа всяка

с жълти стъклени очи,

оскрежената топола — призрак сякаш —

в сивата мъгла стърчи.

 

Странни струни са изопнатите жици,

посребрени с тънък пух,

и снегът, поръсен с бисерни искрици,

хрупка с вопъл зъл и глух.

 

А в мъглата — през безплътните и мрежи

мълком гаснеща от скръб,

младата луна незнаен път бележи

с тънкия си огнен сърп.

 

*

 

Вървя край смълчаните хижи,

в море непрогледна мъгла,

и вечната бедност и грижа

ме гледат през мътни стъкла.

 

В стъклата с десница незрима,

под ледния дъх на нощта,

чертала е бялата зима

неземни сребристи цветя.

 

Но ето къщурка позната;

в прозореца детска глава;

и грубо гърмят в тишината

пияни хрипливи слова.

 

Завърнал се вкъщи — безхлебен,

пиян пак — бащата ругай:

и своя живот непотребен,

и своята мъка без край.

 

Завесата мръсна, продрана,

и едър мъглив силует

размахва ръцете в закана,

от помисли странни обзет.

 

Децата пищят и се молят,

а вънка, привела глава,

сред своята скръб и неволя

жена проридава едва.

 

*

 

Сякаш плачът и дочули са,

сякаш са ехо в снега —

звъннаха в сънната улица

песни на скрита тъга.

 

Трепка цигулка разплакана,

сепна тя зимния сън,

мигом след нея, нечакано,

хукнаха звън подир звън.

 

Пак ли са старите цигани?

Пак ли по тъмно коват?

Чукове, сръчно издигнати —

сръчно въртят се, гърмят.

 

Трепна в бараката сгушена

пламък разкъсан и блед;

а от стрехата опушена

спускат се змийки от лед.

 

Пламва стомана елмазена,

вие се, съска, пълзи —

с тежките чукове смазани,

пръска тя златни сълзи.

 

Синкави, жълти и алени

снопчета пламък трептят,

в огнен отблясък запалени,

черни ковачи коват.

 

*

 

А навън мъглата гъста тегне,

влачи своя плащ злокобно сив,

и всуе се мъчи да пробегне

остър писък на локомотив.

 

Мяркат се незнайни силуети,

идат странни — странни гинат пак:

електричен наниз морно свети,

през завесите от черен мрак.

 

И в мъглата жълтопепелява,

в нейното зловещо празненство,

броди тежко, неспокойно плава

някакво задгробно същество.

 

Той е — слепия старик се връща,

с него натоварено дете,

потопени в хаоса намръщен,

бавно, бавно се разтапят те.

 

Братя мои, бедни мои братя —

пленници на орис вечна, зла —

ледно тегне и души мъглата, —

на живота сивата мъгла.

 

Тежък звън като в сън надалеч прозвъни.

Полунощ ли е пак?

В уморения мрак

като копия златни пламтят светлини

и се губят по белия сняг.

 

Струят се без ред бледожълти петна

от прозореца в скреж,

и — разкъсващ, зловещ —

през стъклата процежда се плач на жена,

и горят и трептят свещ до свещ.

 

*

 

Сред стаята ковчег положен,

в ковчега — моминско лице,

и жълти старчески ръце

у дъсченото черно ложе.

 

Проточено ридай старуха,

нарежда горестни слова,

в миг потреперва и едва

сподавя кашлицата суха.

 

Неясно по-стените голи —

пробягват сенките завчас;

пред мъничък иконостас

детенце дрипаво се моли.

 

В прозореца свещите бледни

целуват ледени цветя,

и, в свойта кратка красота,

цветята се топят безследно...

 

*

 

И пак край смълчаните хижи

вървя в бледосиня мъгла

и вечната бедност и грижа

ме гледат през мътни стъкла.

 

Като че злорадствени песни

напяват незнайни беди,

и трепнат, угаснат и блеснат

над затвора двете звезди.

 

А спрели за миг до фенеря,

чувалчета снели от гръб,

стоят две деца и треперят

и дреме в очите им скръб.

 

И сякаш потрошена слюда,

снежинки край тях се въртят;

и в някаква смътна почуда

децата с очи ги ловят.

 

А бликат снежинки сребристи,

прелитат, блестят кат кристал,

проронват се бели и чисти

и в локвите стават на кал.

 

"Работнически вестник", 27.01.1923
От интернет








Гласувай:
36
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. apollon - Най- красивата поезия
20.01 12:11
Най- красивата поезия
цитирай
2. goby3 - 1. apollon
20.01 12:49
Обичам Смирненски
цитирай
3. tikoev - Невероятно непознат Смирненски за ...
20.01 14:10
Невероятно непознат Смирненски за съжаление!
цитирай
4. goby3 - 3. tikoev
20.01 14:43
tikoev написа:
Невероятно непознат Смирненски за съжаление!

Защо непознат, учи се в училище ... или поне се учеше :)
Може би е позабравен :)
цитирай
5. inel379 - Настръхнах...
20.01 15:12
Тъга и болка, болка и тъга...
Безизходица пълна, страдание безкрай...
Макар и болен, тъй ти се живей...
Съпричастен и поетът млад си отива,
покосен фатално от жълтия змей.
Не вярвам, че Смирненски може да бъде забравен!
цитирай
6. tikoev - Невероятно непознат Смирненски за ...
20.01 15:23
goby3 написа:
tikoev написа:
Невероятно непознат Смирненски за съжаление!

Защо непознат, учи се в училище ... или поне се учеше :)
Може би е позабравен :)

Учеха се други неща от него! :)
цитирай
7. goby3 - 5. inel379
20.01 15:31
:) Да
цитирай
8. flymore - Писал е за днес...
20.01 16:35
"...стоят две деца и треперят
и дреме в очите им скръб..."
Неповторим Смирненски!
Привет Гоби!:)
Благодаря за постинга и дано повече хора го прочетат!

цитирай
9. goby3 - 8. flymore
20.01 16:52
" А бликат снежинки сребристи,
прелитат, блестят кат кристал,
проронват се бели и чисти
и в локвите стават на кал."
цитирай
10. donchevav - Дълги години, преподавайки Сми...
20.01 17:07
Дълги години, преподавайки Смирненски, се чудех как да внуша правдоподобно картините на болести, мизерия, бедност, глад, смърт, пропаднали надежди - беше толкова далеко от щастливите ми, поръсени от ябълковия цвят на топла грижа и сигурност ученици. После нещата минаха в другата крайност - последните ми випуски - и в седми, и в дванайсети клас - приемаха стиховете на големия поет обръгнало - знаеха много такива истории от местата за контейнери и от новините по телевизията всяка вечер:)
Обичам Смирненски - и лириката, и сатирата му! Мисля, че е особено актуален в такива дълги зимни вечери като сегашните, близо век по-късно:)
Благодаря ти, gobi3! Поздрави!
цитирай
11. shtaparov - Аз също обичам Смирненски и забе...
20.01 17:12
Аз също обичам Смирненски и забелязвам как червените фалшификатори са цензурирали дори него: във версиите,които учехме никъде нямаше електрични нанизи и изопнати жици: на нас бе оставено само правото да мислим,че електрификация преди 1944 г в България изобщо не е имало.
цитирай
12. litatru - Любим и ненадминат!
20.01 19:59
Хубава вечер!
Литатру
цитирай
13. barin - Подходящо стихотворение измежду ...
21.01 06:41
Подходящо стихотворение измежду многото сполучливи на Хр. Смирненски, като за зимната обстановка навън. Поздрави!
цитирай
14. shveik5 - Да описваш мизерия и едновременно да успееш да заплениш читателя, трябва да е написано повече от талантливо!
25.01 23:01
Харесвам Смирненски защото умее да опакова думите с причудливи воали, така че да фосфоресцират сякаш по-силно в тъмнината, за която пише.Затова в слънчев ден едва ли ще го разберем. Стиховете му са за такива нощи като тия дето са на налегнали. Дълги, тегави, заседнали в дълбоки преспи – точно зимни нощи. Поздрави!
цитирай
15. eliana - Какво са зимните вечери без Горчиво кафе:
01.02 11:55
Когато след пир полунощен самотен,
на зиг-заг се връщаш дома
И киска се вихър над жребий сиротен
И плаче безлунна тъма,
побързай, побързай, на спиртника прашен
тури тенекийно джезве —
на винени пари под пристъпа страшен,
свари си горчиво кафе.

Отвориш ли тръпнейки плика и цветен
И лъхне ли дъх мразовит,
опит от тъгата на поздрава сетен,
не гледай тъй блед и убит
изтрий от сърце си мечтите парфюмни
за черни очи кадифе
под тъмната стряха на мисли безумни —
свари си горчиво кафе.

А привечер зимна в безлистните клони
щом стене фъртуната зла,
И зимният вихър се киска поклони
през мътните бледи стъкла
с коси заснежени младежкия спомен
отдай на аутодафе
И бавно на малкия спиртник поломен
свари си горчиво кафе.
цитирай
16. goby3 - eliana
01.02 18:40
Също прекрасно :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: goby3
Категория: Други
Прочетен: 1764901
Постинги: 436
Коментари: 5311
Гласове: 31551
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930