По пътя ме застигна мрак
планински вятър, силен мраз
Замрежи всичко ситен сняг
и без подслон останах аз.

За щастие във моя смут
една девойка ме видя
и мило в своя дом приют
за през ноща ми даде тя.

Тя с тънко ленено платно
легло във къта ми постла,
наля ми в каната вино
и "лека нощ" ми пожела.

Когато до самия праг
със свещ в ръката тя дойде
девойката помолих аз
възглавница да ми даде.

С възглавницата във ръка
се върна тя завчас
със таз възглавница така
я взех в прегръдките си аз.

Тя трепна в моите ръце
и каза, като в мен се сви:
" О, ако има в теб сърце
моминството ми остави".

Целувах милото лице,
косите и от мек атлаз...
И тъй с момичето в ръце
във сън дълбок потънах аз.

И пред разсъмване почти,
за път, когато бях готов:
" О, опропасти ме ти"-
ми каза моята любов.

Целунах милото лице,
очите пълни със тъга
и казах: " Тия две ръце
ще ми постилат от сега.

Години има от тогаз
бледнее бялото чело.
Но все по-мила ми е таз,
която ми постла легло.