— Но нали — Чарли се чудеше какво още да каже, — но нали, боже мой, нали винаги се карахте, спорехте, нали го оставяхте сам в бедите!…

— Вие сте лош!…

— Може да сте човек — извика Мокси, — но сте лош!

— Защо АЗ да съм лош, когато ТИ се караше с него?

— Не съм се карал! — отрече Мокси. — Само му противоречах!

— А защо му противоречеше?

— Защото съм магаре!… Ако не противореча, как ще бъда магаре?

— А бе какво ще ни залъгвате! — кипна Домби. — Искаме си Лиското!

— А пък аз искам да ми кажете защо?

— Защото го обичаме! — зарева отново Мокси. — Затуй!

— Ааааа! — усмихна се ехидно Чарли. — Обичате гоооо!

— Да! — извикаха тримата.

— Ще ни го върнеш ли?

— Моля ти се, чичо фокусник!

Но Чарли бе жесток човек, непоколебимо прибра багажа си и тръгна по полянката. Димби незабавно се хвана за фрака му,

Домби за Димби и Мокси за Домби. Илюзионистът ги повлече след себе си, но след малко се умори и спря. Изгледа ги накриво, постави куфара на тревата и сложи ръце на кръста си.

Тримата стояха пред него. Чарли смяташе, че ще издържи на погледите им, но щом срещна очите на Мокси, бързо се изви настрана и се ухапа да не прихне.

— Какво искате? — запита сломено той.

— Онова!

— Кое?

— Лиско!

— Дето се бърка навсякъде.

— И ни докарва беди.

— Аха! — досети се Чарли. — Онова, от което бягате и го оставяте само срещу опасностите.

Димби, Домби и Мокси мълчаха и гледаха небето, сякаш там ставаше кой знае какво.

— За него ли мрънкате? Добре! — Чарли натисна ключалките на куфара. — Обещавате ли, че вече няма да го оставяте в беда?

— Обещаваме!

— Още веднъж! — настоя Чарли.

— Обещаваме!

Чарли дръпна капака, измъкна Лиско от куфара и го трасна върху надписа НЕ ПИПАЙ.

— Колко лесно обещаха! — примигна лисичето и погледна небето: — Та кое облаче бях аз?

Приятелите му се хвърлиха върху куфара и започнаха да прегръщат този, за когото преди малко бяха пролели сълзи. Лиско също ги прегръщаше, а Чарли отново се извърна настрана — не се знае защо, — сълзи ли бършеше, смях ли прикриваше… Илюзионист!… Иди го разбери.

— Казах ли ви, че нещо, което го има…

Някой го притисна силно.

— … не може да го няма! — довърши мисълта си Лиско.

— С теб наистина не се излиза на глава — забеляза Чарли и запали цигара. — Но важното е, че посмя да изчезнеш, за да докажеш твърдението си.

— А кърпата от номера с яйцето? — извика внезапно Димби.

— Да! — присъедини се към него Домби. — Какво стана с кърпата?

— Наистина, какво стана с кърпата от яйцето! — запита Лиско.

— Сега ще ви обясня — отвърна Чарли и се наведе към куфара.

Той измъкна жълтата кутия и я отвори. Показа яйцето, показа и кърпата.

— Внимание, повтарям фокуса!… Отваряйте си очите!.. Взимаме едно яйце и една кърпа. Обвиваме яйцето с кърпата… Виждате ли как?… Правим няколко кръгчета с магическата пръчка… Обаче няма магии, няма фокуси, а вълшебниците са измислица. Каквото си направиш сам, никой не може да ти го направи… Магическата пръчка е само за отвличане на вниманието. Разбрахме се, че няма магии. Всичко е ловкост, сръчност, бързина и секрет, което, преведено на български, значи тайна.

Но… кърпата бе изчезнала.

— Ееее!

— Пак!

— И не можах да го разбера!

Чарли смигна:

— Сега ще се появи отново.

Той започна да трие яйцето и кърпата сякаш изплува от голите му пръсти или пък от черупката на яйцето.

Ново удивление.

— Тайната!

— Наистина, другарю илюзионист, каква е тайната? — помоли се Мокси.

— Ето я тайната! — извика Чарли и чукна силно яйцето с металическа пръчка. — Удряме яйцето с метал, но не се чупи. Защото е дървено. Изкуствено. Боядисано като истинско бяло яйце. Дървото отвътре е издълбано, яйцето е кухо, има си и дупка. — Чарли махна палеца, който умело прикриваше дупката. — Ето я дупката!… Виждате ли как я запушвам, да не я видите?… А ето как изчезва кърпата.

Пръстите му сръчно започнаха да тикат кърпата през дупката в яйцето — тя изчезна.

— Изчезна ли?

А после пръстите я издърпаха навън.

— Появи ли се?

— Еееее!…

— Това е! — усмихна се Чарли и смигна. — Разберете го от мен: най-сложните фокуси, не само в илюзионизма, но и в живота, имат най-простото обяснение, най-глупавия секрет… Както се убедихте, магии не съществуват.

— А Лиско?

— Как изчезна Лиско?

Чарли погледна лисичето, почеса се по врата и измъкна голямата синя кърпа.

— Поставих ли тук Лиско?

— Да.

— После поставих върху него кърпата и го покрих.

— Да.

— После вдигнах кърпата…

— И Лиско изчезна!

— … но заедно с кърпата хванах и лисичето — настоя Чарли.

— Ееее!

— После набутах и лисичето, и кърпата в куфара!

— Ееее!

— После знаете — по обратния път.

— Еееееееее!

— По едно време бях изтръпнал — призна си Чарли. — Ами ако започне да вика?… Но знаех, че Лиско е хитро лисиче, ще мълчи докрай, да провери дали приятелите му са приятели… Така ли е, Лиско?

— Така си е, чичко фокусник, макар че не винаги трябва да се рискува.

— Според мен Лиско постъпи като герой. Той се страхуваше и въпреки туй пожела да докаже твърдението си.

— Такъв съм — наведе глава Лиско. — Какво да правя?

— Винаги тих и скромен! — усмихна се Чарли, а другите прихнаха. Чарли ги остави да се насмеят и издигна глас: — И така, как се наричаше приключението, което преживяхме?

— НЕ ПИПАЙ КУФАРА! — отвърнаха всички като говорещ хор.

— А какво ще отвърнем ние?

— ПИПАЙ КУФАРА! — изгърмя говорещият хор.

— Точно така — съгласи се Чарли. — Пипай куфара!… Отвори го, погледни в неизвестното и ако можеш — направи го известно. Не се страхувай, рискувай и откривай.

Лиско се ослуша. Отнякъде прозвучаха приближаващи се тромпети, поиска му се да запее, но не посмя в присъствието на Великия Чарли, който се оказа такъв славен приятел.

Помогнаха му да си прибере багажа и тръгнаха да го изпратят до края на гората. Всеки искаше да каже по нещо, но Чарли забрани да се говори.

— Каквото и да кажем, ще бъде повторение — промълви той.

Илюзионистът напусна гората, полето го погълна — черно петно в зелената далечина, фрак и цилиндър и един куфар с надпис, който умееше да изчезва, за да ни каже, че няма вечни правила.

Четиримата постояха още малко.

— Изчезна! — прошепна Лиско, а после попита загадъчно: — Какво предлагате?

— Да се окъпем в реката — предложи загадъчно Мокси.





 

любим диалог...а също и между лиско и жабока чимиджамичимиджом!!!:)любима книжка ми е !!!тенкс!