Прочетен: 17380 Коментари: 48 Гласове:
Последна промяна: 07.02.2019 05:36
БАБАХАК
В памет на Усин Керим
Бабахак - неписан закон,
страшен закон,
бащин закон,
бабахак.
Кемал беше от тия люде, дето въобще не се питаш какъв е - що е, а направо му отдаваш почитта си, без даже да ти я поискал. Вярно е, че не подминаваше петък без да коленичи редом до другите агалари в джамията, ама той нямаше грях за тая работа, защото на дедите му бяха турили насила чалми.
И понеже нито той, нито другите потурнаци бяха помирисвали Анадола, само по дрехите им личеше, че са турци. Ни езика знаеха като хората, ни песните, а табиетите1 им бяха дотолкоз объркани, че да се чудиш агарянин, нашенец или циганин е насреща ти…
Въпреки туй поопознаеш ли Кемал, си викаш, че и в Стамбул да му бе хвърлен пъпа, пак щеше икрам2 да му даваш. И как няма да му даваш, когато той беше челяк, който въобще не се назлъндисваше да ти даде рамо, имаш ли зор – и пари на ръка ще ти наброи, и с акъл ще те подпомогне, а когато пък се наложеше и от свои ще те отбрани. Ей такъв беше – адамлия.
Сигурно и затуй, когато са му дали името, са го нарекли Кемал (съвършен).
Няма да повярваш, ама и той имал да тегли3. И то не подир идването на казаците, а баш когато бе на власт, макар да беше един от най-заможните и думата му се чуваше и извън Павелско.
А завалията тегли, защото близък челяк му заби нож в гърба...
Как се случи това ли?
Щерка му – Несрин4, бе най-личната хубавица в селото, искаха я всички ергени до един. Нямаше даже българин, който да не се захласне по нейната хубост. С каквото и да се нагиздеше, все си бе каматна.
Да, ама насетне стана ачик-ачик, че отвътре не била толкоз каматна…
Когато се зажени, очите ѝ се спряха върху Адем, синът на Мехмед ага. И както си му е адетът5, агата се вдигна и отиде при адамлията да пита ще му даде ли Несрин за снаха. Двамата първенци седнаха на чардака на сайбията хем да си кажат приказката, хем и да сръбнат алатурка.
Макар че по онова време бащите се разбираха, без даже да питат младите, щом чу за какво е дошъл, Кемал отиде в стаята на момата и взе да я разпитва. Когато стана от ясно по-ясно, че е хвърлила мерак на Адем, той се върна на чардака и рече:
- Несрин ще бъде твоя снаха, Мехмеде – зарече се той, сетне се разбраха за откупа, чеиза, женитбата, а след туй се разделиха по живо по здраво.
Не мина и година и двамата селски първенци им вдигнаха сватба за чудо и приказ, а неделя подир нея ги проводиха на Барон Хиршовата железница, която везирите на султан Абдул Азис6 сефтосаха по-рано.
Един понеделник сабахлен младите – нагиздени от главата до нозете – яхнаха един черен ат и полека- лека хванаха пътя за Филибе. На гарата оставиха коня на сеизина7, който ги съпровождаше, и зачакаха трена.
Додето видят пушека му, бяха по-нетърпеливи и от деца. Ама те си бяха и деца – Несрин скоро щеше да прекрачи шестнайсет, а Адем подкарваше двайсет.
Затуй и преливаха от драгост, че щяха да идат с железница до Търново Сеймен8 – един немислим блян за оная небивала немотия, когато по всички друмища на падишаха се бродеше все пеша или с магаре...
Хеле по едно време влакът се зададе и двамата павелски младоженци, по-благати от всякога се качиха в купето. Ама всичко е било до време...
До Хаджѝ Елис9 бяха сами и им беше от хубаво по-хубаво, но - не щеш ли - щом тренът спря, при тях се качи някакъв турски офицер с тънки мустачки.
И още не бе седнал на мястото си и взе, че си показа рогата – тъй се загледа в Несрин, все едно ще я купува… Като се нагледа, чапкънинът му с чапкънин, едвам-едвам отмести очи от нея и попита мъжа ѝ:
- Бу кадън сенин му? (Тази жена твоя ли е?)
Както се очакваше, Адем – също като събратята си в Павелско - поназнайваше малко турски, та додето разбере какво го питат, се позабави.
- Моя е – отвърна накрая той и целият светна от кеф.
- Твоя е, но ще стане моя! – каза най-неочаквано натрапникът.
Очите на младоженеца се наляха с кръв и макар че офицеринът бе десетина години по-голям, а отвън го вардеха четирима аскери, рипна отгоре му.
- Твойта мама!
- Чакай бе, серсем! – нахвърлиха се върху него войниците и въпреки че Адем не им се даде лесно, те скоро го укротиха и го напъдиха извън вагона…
Какво стана насетне в купето, как я залъга онзи, горкият младоженец тъй и не разбра, ала щом тренът закова спирачки в Търново Сеймен, той видя жена си да върви под ръка с оня с мустачките...
А завалията нищо не можеше да направи, щото подир тях крачеха аскерите, които го умириха. Добре, че като слезе на перона, разбра поне кой е айдукът, дето го остави гол като пушка.
Сетне на един дъх се прибра в Павелско.
Когато се разчу какво е станало, людете вкупом се наежиха, а някои по делии почнаха да правят даже кроежи за отплата.
Най-много от всички в селото се докачи Кемал. И имаше право. Клетият баща беше дал дума Несрин Мехмедова снаха да стане. А тя каква излезе...
Място не можеше да си намери горкият човечец, задето оня му лепна тая дамга. И как да си намери, когато открай време се знае, че резилът не се умива с калъп сапун…
Затуй реши давия10 да води, белким надбори тоя тепегьоз. И в уречения ден слезе до Филибе, като се уповаваше, че нещата могат да се пооправят малко от малко.
Да, ама когато накрая кадията11 си каза тежката дума, която – да си кажем правичката – бе наистина справедлива, и като видя с очите си какво се случи подир това, Кемал не можеше да повярва.
Какво реши кадията ли?
Обърна се към Несрин и рече:
- С кого рачиш да делиш софра и креват?
Пакостницата погледна първом към бубайко си, сетне погледът ѝ се позапря на
Адем, подир което тя тръгна към онзи…
Щом видя кого избра, съсипаният човек изчака да излязат отвън, после отиде при офицерина и без да бърза му рече:
- Бабахак12 не ща! – след туй извади камата си от силяха и я заби с все сила в гърдите му…
На щерка си дума не продума, само я изостави насред мегдана…
А я изостави, щото друго не можеше да ѝ стори, че нито Мохамед, нито друг Бог ще е каил да ти прости греха, затриеш ли туй, дето си отгледал…
Насетне когато от чаршията се зададоха двама забити13, Кемал хич не се чуди, а се запъти право към тях.
Васил Венински
__________________
1 табиет (ар.) - обичай
2 икрам (тур. от ар.) – почит, уважение
3 По данни на Панайот Серкеджиев, роден през 1859 г. в Павелско.
4 Несрин – дива роза
5 адет - обичай
6 Противоречив османски султан (1857-76) , който легитимира българската църква, но подтвърждава и смъртната присъда на Васил Левски.
7 сеизин (тур.) – коняр (у някого)
8 Търново Сеймен – турското име на Симеоновград
9 Хаджи Елес – турското име на Първомай
10 давия (тур.) – дело, съдебен процес
11 кадия (тур.) – османски съдия
12 бабахак - правото на бащата на момичето да го продаде при женитба
13 забит(ин) (тур.) – стражар в османската империя
Поздрави!
Поздрави!
Здравей, приятелю! Прав си, отдавна не съм публикувал, но имах причини. Радвам се, че се отби и прочете! Поздрави от Родопите!
18.12.2018 08:04
Сполай ти, приятелю! Удоволствието е изцяло мое. Поздрави и от мен!
Чудесно е, че си го посветил на Усин Керим:
"От жал по живите лъчи
шептят и тръпнат дървесата
и в старата гора звучи
до днес нечувана соната.
Клавиши са и стрък, и лист,
обвили стръмните баири.
Като изкусен пианист
по тях дъждът неспирно свири."
Чудесно е, че си го посветил на Усин Керим:
"От жал по живите лъчи
шептят и тръпнат дървесата
и в старата гора звучи
до днес нечувана соната.
Клавиши са и стрък, и лист,
обвили стръмните баири.
Като изкусен пианист
по тях дъждът неспирно свири."
Благодаря ти, приятелко стара! И ти ми липсваше... Радвам се, че хареса тази авелзаманска родопска история! За мен е чест! Светли и благословени коледни и новогодишни празници!
Бъди здрав и ни посещавай по- често! :)
Бъди здрав и ни посещавай по- често! :)
Добре заварил, valdor1355! Радвам се, че не само ме помниш, ами съм и повод за приятни чувства от много време насам. Благодаря ти! От сърце. Желая здраве, обич у успехи! Поздрави най-близките си люде! От мен и от планината.
На великолепният автор на родопски истории, предавани като от свидетел на ставащото!
Ще се радвам ,това да не е инцидентно, а да продължиш!
Хубав ден!
Главният герой е този тип хора, които изключително почитам и почти боготворя. Но в мен възниква противоречието, дали отмъщението е заслужено. Дали той самият няма вина, възпитавайки щерка си да избира мъж, както се избира рокля? Обичта към любимата му дъщеря, я е научила да получава наготово, най- доброто, без да е наясно с цената и отговорностите.
Много ще съм Ви благодарна, да споделите личното си отношение към прекрасно разказаната история.
На великолепният автор на родопски истории, предавани като от свидетел на ставащото!
Ще се радвам ,това да не е инцидентно, а да продължиш!
Хубав ден!
Сполай ти, приятелю! Радвам се, че си тук! И аз се надявам да продължа да публикувам в Блог бг. Бъди жив и здрав! В новата книга има изненада и за теб... Поздрави от Родопите!
Главният герой е този тип хора, които изключително почитам и почти боготворя. Но в мен възниква противоречието, дали отмъщението е заслужено. Дали той самият няма вина, възпитавайки щерка си да избира мъж, както се избира рокля? Обичта към любимата му дъщеря, я е научила да получава наготово, най- доброто, без да е наясно с цената и отговорностите.
Много ще съм Ви благодарна, да споделите личното си отношение към прекрасно разказаната история.
Привет, misteriavechna! Посветих тази авелзаманска история на един голям български поет, който наистина го заслужава. Друг е въпросът дали моето разказче е на нивото на неговите гениални стихотворения... Иначе се надявам на теб наистина да ти е харесало. Колкото да твоя въпрос, сигурен съм, че като го прочетеш няколко пъти и обърнеш внимание и на най-дребните детайли от него, ще разбереш и моя отговор. Благодаря ти, че се отби и прочете! Поздрави от Родопите!
Липсваше неимоверно на мен и на блога като цяло!
Икрам или ихтибар, както казваха баба и дядо ти давам и за този разказ и за новата книга, която ще е продължение на другите. Личи по този разказ.
Мъка е да ти сменят името, но още по-голяма е да ти сменят вярата.
Сега не е така. Сами си сменят и вяра и име и табиет...
Прочетох разказ ти на един дъх, както всички други до сега.
Преживях с младите очакването и радостта им от трена!
Но все бях нащрек за лошото, което ни подсказа, че предстои.
Не закъсня.
Какво са си говорили Несрин и турския офицер ще разберем в продължението, което надявам се предстои.
Кемал е измил честта си, достойнството си и сам се е запътил към забитите.
Това се очаква от един родопчанин, независимо от вярата.
Истината ще дойде в продължението, което се подусещам какво ще е.
Благодаря ти за разказа, Васко!
Твоят стил и език ме връщат при корените ми и ми припомнят много отминали истории.
Сполай ти, приятелю!
Липсваше неимоверно на мен и на блога като цяло!
Икрам или ихтибар, както казваха баба и дядо ти давам и за този разказ и за новата книга, която ще е продължение на другите. Личи по този разказ.
Мъка е да ти сменят името, но още по-голяма е да ти сменят вярата.
Сега не е така. Сами си сменят и вяра и име и табиет...
Прочетох разказ ти на един дъх, както всички други до сега.
Преживях с младите очакването и радостта им от трена!
Но все бях нащрек за лошото, което ни подсказа, че предстои.
Не закъсня.
Какво са си говорили Несрин и турския офицер ще разберем в продължението, което надявам се предстои.
Кемал е измил честта си, достойнството си и сам се е запътил към забитите.
Това се очаква от един родопчанин, независимо от вярата.
Истината ще дойде в продължението, което се подусещам какво ще е.
Благодаря ти за разказа, Васко!
Твоят стил и език ме връщат при корените ми и ми припомнят много отминали истории.
Сполай ти, приятелю!
Хееей, Катя! И ти ми липсваше, приятелко свидна! Истински се радвам, че намина през моята виртуална къщичка /мислех, че е обрасла със забрава/! И не само намина, но и по всичко личи, че авелзаманската ми история допадна на твоя натюрел и докосна корените ти... Благодаря ти от дъното на душата си! Надявам това разказче да не е последната ми проява в този сайт. Иначе историята, която е по действителен случай свършва до тук... Какво е твоето продължение? Поздрави от Павелско!
Така разказът остава с отворен край.
Имам предположение за продължението, но ще го запазя за сега. Може и да не съм права. И все пак ми се иска да съм права!
Все пак тя е бабахак и дадена на Адем по нейна воля ...
Не ме връщай при "Извора на Белоногата". Има нещо подобно - сянката на Гергана е вградена в строежа на чешмата, а Несрин дали не се е "предала" сама, за да спаси Адем?
Може би историята мълчи за продължението, защото са дошли други години и събития и това е потънало в забрава ...
Така разказът остава с отворен край.
Имам предположение за продължението, но ще го запазя за сега. Може и да не съм права. И все пак ми се иска да съм права!
Все пак тя е бабахак и дадена на Адем по нейна воля ...
Не ме връщай при "Извора на Белоногата". Има нещо подобно - сянката на Гергана е вградена в строежа на чешмата, а Несрин дали не се е "предала" сама, за да спаси Адем?
Може би историята мълчи за продължението, защото са дошли други години и събития и това е потънало в забрава ...
Дали "Бабахак" има продължение ще се разбере в петата част от петологията за турското робство... В четвъртата няма. Благодаря ти, Катя!
Много липсваше - сякаш нещо светло си отиде, когато прекрати активността си, защото публикациите ти бяха нещото, което ни пречистваше. Но това не означава, че сме те забравили - аз поне често се връщах към твоите книги и постинги, към невероятните ти герои с техните горди характери и силни, романтични страсти, към сладкодумно разказаните истории, будещи сладка носталгия по старите нрави и размисъл за вечните ценности, които хората от Родопа, въпреки тежката си съдба, успяват да пренесат през времето.
И да кажа, че се радвам на появата ти, е слабо - щастлива съм, обнадеждена съм за Блог.бг, щом ти отново си решил да публикуваш тук. Защото това, което пишеш, диша мъдрост и справедливост -облъхнато е с много болка, но и с топлина, с вяра в човещината. Адамийство ли да го нарека, адамджилък ли - не знам, но го усещам у всичките ти герои - и това ме зарежда.
Така възприех и новия ти герой Кемал - лично на мене продължение не ми трябва - каквото е имало да става, е станало, другото са подробности. Възхити ме начинът, по който ни го представяш - твоето умение едновременно да типизираш и индивидуализираш характерите, проникновеността, с която вникваш в постъпките на героите си, дълбокият психологизъм... много са нещата, които правят начина ти на разказване запомнящ се и неповторим.
От сърце желая успех на новата ти книга - и разбира се, с нетърпение чакам своята първа лична среща с нея:)))
Поздрави с пожелание за весели и щастливи рождественски празници!
Много ми се иска да е така! Първа севда не се прекършва с един разговор.
Това е истинска история и не ми се иска да насилвам събитията и автора:) да промени действителността.
Поздрави, Васко!
Много липсваше - сякаш нещо светло си отиде, когато прекрати активността си, защото публикациите ти бяха нещото, което ни пречистваше. Но това не означава, че сме те забравили - аз поне често се връщах към твоите книги и постинги, към невероятните ти герои с техните горди характери и силни, романтични страсти, към сладкодумно разказаните истории, будещи сладка носталгия по старите нрави и размисъл за вечните ценности, които хората от Родопа, въпреки тежката си съдба, успяват да пренесат през времето.
И да кажа, че се радвам на появата ти, е слабо - щастлива съм, обнадеждена съм за Блог.бг, щом ти отново си решил да публикуваш тук. Защото това, което пишеш, диша мъдрост и справедливост -облъхнато е с много болка, но и с топлина, с вяра в човещината. Адамийство ли да го нарека, адамджилък ли - не знам, но го усещам у всичките ти герои - и това ме зарежда.
Така възприех и новия ти герой Кемал - лично на мене продължение не ми трябва - каквото е имало да става, е станало, другото са подробности. Възхити ме начинът, по който ни го представяш - твоето умение едновременно да типизираш и индивидуализираш характерите, проникновеността, с която вникваш в постъпките на героите си, дълбокият психологизъм... много са нещата, които правят начина ти на разказване запомнящ се и неповторим.
От сърце желая успех на новата ти книга - и разбира се, с нетърпение чакам своята първа лична среща с нея:)))
Поздрави с пожелание за весели и щастливи рождественски празници!
Скъпа, Вени! Остави ме без думи... Как добре си служиш с тях! Докоснаха ме... БЛАГОДАРЯ ТИ, ПРИЯТЕЛКО!!! Светли и благословени празници! Прегръщам те!
Много ми се иска да е така! Първа севда не се прекършва с един разговор.
Това е истинска история и не ми се иска да насилвам събитията и автора:) да промени действителността.
Поздрави, Васко!
Първа севда се прекършва с действия... срещу нея. Поздрави, скъпа Катя!
Радвам се,че си тук отново.
Липсваха ми разказите ти.
Успех,Здраве и живот ти желая!!!
Радвам се,че си тук отново.
Липсваха ми разказите ти.
Успех,Здраве и живот ти желая!!!
Благодаря ти от сърце! Докосна ме... Поздрави от Родопите!
Светли празници ти желая!
Светли празници ти желая!
Благодаря ти, Натали! Радвам се, че се отби в моята къщичка! Светли и благословени празници, приятелко!
Благодаря ти за оценката, приятелю! Дано си прав!
Както винаги провокираш размисъл
с твоите разкази, преливащи от сдържана емоция.
Родопската душа най-добре разбира родопчанина,
който е човек на честта.
Традицията каквото повелява,
на нея той се подчинява.
Не може да се преглътне лековерието,
когато е пренебрегнало доверието.
Независимо от причините,
то повелява разплата,
за да се измие лицето от греха
пред моралния съд на общността.
Независимо каква е вярата,
традицията повелява разплата.
За да имаш очи да си там,
колкото и голяма да е болката в душата
Суровата разплата в защита на
поруганото достойнство е разтърсваща.
В случая парите са без значение.
И много да са ... не струват.
Бабахак работа не върши.
Важна е честта.
Събуди блога с този свой разказ!
Благодаря ти за преживяното с него!
Щастливо посрещане на празниците
с прекрасното си семейство
от вси сърце ти желая!
Поздрави!
Както винаги провокираш размисъл
с твоите разкази, преливащи от сдържана емоция.
Родопската душа най-добре разбира родопчанина,
който е човек на честта.
Традицията каквото повелява,\
на нея той се подчинява.
Не може да се преглътне лековерието,
когато е пренебрегнало доверието.
Независимо от причините,
то повелява разплата,
за да се измие лицето от греха
пред моралния съд на общността.
Независимо каква е вярата,
традицията повелява разплата.
За да имаш очи да си там,
колкото и голяма да е болката в душата
Суровата разплата в защита на
поруганото достойнство е разтърсваща.
В случая парите са без значение.
И много да са ... не струват.
Бабахак работа не върши.
Важна е честта.
Събуди блога с този свой разказ!
Благодаря ти за преживяното с него!
Щастливо посрещане на празниците
с прекрасното си семейство
от вси сърце ти желая!
Поздрави!
Твоите коментари винаги са ме докосвали... Сполай ти, приятелко! Бог да те благослови! Желая здраве, обич и сбъдване на всички значими за теб мечти! Светли и благословени празници!
Разбира се. Само се обади на "лични съобщения" да уточним адреса. Поздрави и на теб!
Радвам ти се!
Радвам ти се!
Добре заварила, приятелко стара! И аз ти се радвам! Поздрави на цялата къща!
Липсваше неимоверно на мен! Благодаря ти за преживяното с разказа!
Пожелавам на теб много щастие, здраве и любов!
Добре заварила! Радвам се, че харесваш стила ми на писане. Сполай ти! Колкото до твоето мнение за героя напълно те разбирам. Разни хора - разни идеали е казал един велик български творец и е напълно прав. Благодаря ти от сърце! Бъди жива и здрава! Поздрави!
Липсваше неимоверно на мен! Благодаря ти за преживяното с разказа!
Пожелавам на теб много щастие, здраве и любов!
Хей, приятелко стара, добре заварила! Много се радвам, че ме посети! Благодаря ти! От сърце! Желая изобилие от здраве, човешка топлина и обич! Поздрави на семейството и на Стара Загора - моят любим войнишки град!
На великолепният автор на родопски истории, предавани като от свидетел на ставащото!
Ще се радвам ,това да не е инцидентно, а да продължиш!
Хубав ден!
Сполай ти, приятелю! Радвам се, че си тук! И аз се надявам да продължа да публикувам в Блог бг. Бъди жив и здрав! В новата книга има изненада и за теб... Поздрави от Родопите!
С нетърпение очаквам изненадата!
Хубави празници ти пожелавам!
На великолепният автор на родопски истории, предавани като от свидетел на ставащото!
Ще се радвам ,това да не е инцидентно, а да продължиш!
Хубав ден!
Сполай ти, приятелю! Радвам се, че си тук! И аз се надявам да продължа да публикувам в Блог бг. Бъди жив и здрав! В новата книга има изненада и за теб... Поздрави от Родопите!
С нетърпение очаквам изненадата!
Хубави празници ти пожелавам!
Светли и благословени празници, приятелю! Бъди жив и здрав!
Весели Коледни празници!
Весели Коледни празници!
Благодаря ти, Татяна! Радвам се, че историйката те докосна. Поздрави на Пловдив! Желая светли и благословени празници!
Поздрави!
Весело посрещане на Новата 2019 година!
Поздрави!
Весело посрещане на Новата 2019 година!
Здравей, Ати!
Радвам се, че една стара приятелка като теб намина през моята виртуална къщичка! Сполай ти и за добрата дума! Бъди здрава, щастлива и успешна! Нека новата година ти донесе радост, домашен уют и много усмивки! Поздрави на семейството и на Пловдив!
Да е живо и здраво името ти!
Хубава Нова Година ти пожелавам!
Да е живо и здраво името ти!
Хубава Нова Година ти пожелавам!
Сполай ти, приятелю! Желая здраве, обич и успехи! За много години!
Поздрави от Люлин планина на Родопите!
Поздрави от Люлин планина на Родопите!
Добре дошъл, приятелю!
Радвам, че не си ме забравил! Сполай ти за добрата дума за моето разказче! Иначе историята е жива, защото действително се е случила - 1:1. Забелязал съм, че не една и две стари и прастари историйки, които намирам в пожълтелите страници на Павелско, имат много допирателни с днешната българска даействителност. Поздрави от Родопите!
Поздрави и почитания!
Поздрави и почитания!
Сполай ти, приятелю! От дъното на душата си. Желая родопско здраве и дълголетие и много успехи в живота!