Аз не знам :)))

Е,нищо - живот и здраве ще научиш! :) Надявам се поне един да знае! :)

Дъглас Адамс?

Нали за персонаж питаш? :)))
Докато пада вазата си мислела "О, не, пак ли?".
Защо ли Дъглас Адамс задава този въпрос?
:)))

:) :) :) Как ме зарадвахте само!Не съм единствената откачена,дето си мисли за реплики на вази! :) :) :)
4. babaelenica - явно не си чела всички части от книгата!В някоя от следващите книги се оказа,че вазата с петунии е едно от преражданията на някакво същество,което във всичките си животи и форми бива (по невнимание) убивано от Артър.Така че,когато Артър задейства невероятностния двигател и по този начин предизвика появата на вазата с петунии и скоросмъртното и разбиване в земята,вазата успя да си помисли само "О не,пак ли!" - в смисъл "Пак ли тоя идиот ще ме убие"

Обичам да задавам въпроси.)
Нали така се получава диалог?
Вече знаеш, че има и други чалнати.
:)))))

Има,я! Да разбирам ли,че си ги чела всичките???То може ли да ги почнеш и да не продължиш - нямат оставяне! :)

няма измъкване от безкрайния кръговрат. В един и същи човек се влюбваме всеки път, едни и същи неща и идиоти ни убиват. Така е!
Хубава седмица:)

Но някои култови фрази се запечатват.
:)))

Дъглас Адамс знае много неща,според мен.Намирам го по своему гениален,макар че,някои от познатите ми го наричат кретен с болен мозък....аз си го харесвам! :)

- А защо - каза Форд, като приклекна до него и потрепера, - защо лежиш по очи в праха?
- Това е един от най-добрите начини да бъдеш нещастен - каза Марвин. - Не се преструвай, че искаш да разговаряш с мен. Знам, че ме мразиш.
- Не те мразя.
- Да, мразиш ме, всички ме мразят. Тъй е устроена Вселената. Достатъчно е да заговоря с някого и започва да ме мрази.

Ха-ха-ха,такъв си е той - гениален в простотата!Любимо ми е и как Форд си представяше,че е резенче лимон,което скача в езерце от джин с тоник! :)

Сещаш ли се на коя световно известна личност са тези думи?

Пътеводител на Галактическия Стопаджия бе първата книга, при която корема действително ме заболя от смях, а лицето ми бе обляно от сълзи...пак от смях:))))

Страхотен момент бе това когато в Ресторанта Артур каза - Не мога да ям пържола от животно, което иска да бъде изядено!
...отговора бе - По-добре ли щеше да е, ако изядеш пържола от животно, което не иска да бъде изядено:)

Прочее, песничката си беше за тебе:)

Признавам,бях ги чела,но не си спомнях автора....гугъл ми подсказа,че е Марк Твен!
А относно фразата.....на мен не ми е проблем и да помня понякога ;)

Смях - мнооого смях,вярно е,но заедно със смеха неусетно плъзва и мъдрост,изречена по необикновен начин.За пример и откъса,който ти разказа.

Точно!

Усмивки.
Валя

:)

еми...не знам, но я чувам във всеки втори Холивудски филм....:(

Еее,не е честно.И аз съм го чела, но това не го помня.
Но помня друго и то е - какво е 42 ?
Вие знаете без съмнение..

Верно е, в Пътеводителя има пасажи наситени с представена по необикновен начин мъдрост.

На мене най-много ми допадаха описанията като това например-
- Масивната глава на телохранителя бе кръгла като портокал, а и кожата му имаше пори като този плод, но с това сладките неща свършваха :)))))

Големият отговор на въпроса,който никой не знае! :)

Не съм и мислела,че няма да знаеш :)))
Голяма ирония имаше в тази книга.
А сега се сещам и за поезията на вогоните хехехехе
И тук има поезия - в блога :)))))

ABBA

Да,звучи сходно,но не е от там..."Пътеводител на галактическият стопаджия" - вазата с петунии, е правилният отговор! :)