ВСЕИЗВЕСТЕН ФАКТ Е,ЧЕ ПО ПРИНЦИП,ИЛЮЗИИТЕ НЕ ЯДАТ МНОГО,ТАКА ЧЕ ОТГЛЕЖДАНЕТО ИМ В ДОМАШНИ УСЛОВИЯ НЕ Е ЛУКС И СЕ ПРАКТИКУВА МАСОВО.
ИЛЮЗИИТЕ-ТЕЗИ КРАСИВИ,ЕФИРНИ САПУНЕНИ МЕХУРИ,ТАКА БЛЕСТЯЩИ И ТАКА НЕТРАЙНИ!!! ПОД "НЕТРАЙНИ" РАЗБИРАЙ МЕХУРИТЕ,ЗАЩОТО ИЛЮЗИИТЕ АКО СЕ ЗАПЪНАТ,МОГАТ ДА ИЗТРАЯТ ДОСТА!
НАШЕТО СТАНОВИЩЕ ПО ТОЗИ И ДРУГИ ВЪПРОСИ,Е ЛЕКО РЕЗЕРВИРАНО(в смисъл,че сме си го резервирали само за нас!),ЩЕ РЕЧЕ-И "ДА" И "НЕ"! В НЯКОИ СЛУЧАИ ИЛЮЗИИТЕ МОЖЕ БИ ПОМАГАТ,НО НА НАС ТЕЗИ СЛУЧАИ НЕ СА НИ ИЗВЕСТНИ!!!

(така или иначе всичко трае,докато не довтаса някой с голяяяма игла и не каже:"боц!"........"пук!"...)
 

и помагат тя да оцелее , когато реалността е нетърпима!
Ако остане човек само в реалността , суетата и отчаянието , няма да изтрае дълго!
Така , че!
Да живеят илюзиите! Спасителките !

Изумявам се!Илюзиите ли хранят душата?
Смятам,че имаш предвид мечтите!
Илюзиите са коварни-те ни подвеждат!

Илюзиите, прекрасни пъстроцветни и смели са те. наистина ни спасяват, като вълшебна приказка, която препрочиташ, когато ти е тъжно или пък радостно. Важно е обаче, макар че ги обичаме и им вярваме, да умеем да ги пускаме да си отиват от нас и да разбираме, че са все пак илюзии...

Така е и не виждам как биха могли да спасяват нещо,щом скриват действителността и ни пречат да реагираме адекватно!

може би спасяват тогава, когато не можем да поемаме повече действителност, когато вървим по острието на разпада и не виждаме начин да се съберем частиците от себе си, тогава когато реалността е в една не много цветна тоналност и ни се струва, че наистина не можем повече. Е, тогава една малка лъжлива, ако щеш илюзия помага да се посъбереш, да помечтаеш, да повярваш отново и да се върнеш към ежедневието си по-усмихната и по-силна.
Това все пак е само едно мнение. Поздрав.

Понакога действителността е толкова грозна , че човек има две алтернативи:
Или да избяга с илюзията , или да предпочете смъртта .
Понеже за мен смъртта не е изход , остава само илюзията!

има едно чудесно стихотворение - "Сезонът на илюзиите свърши", когато се увлека по нещо илюзно си го прочитам и бързо-бързо се приземявам!

може би действат като упойка.
а стихотворението ми е сред любимите - наистина е страхотно.

С голяма тояга....Още много големи неща могат да се изброят...